Съобщения до медиите. Безплатно в PRESS.dir.bg!

В края на м. август 2009 година министърът на Регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев обяви, че се замразяват 41 проекта за общо 180 млн. лева. Мотивите на Плевнелиев са, че бюджетът на министерството е изчерпан, а проектите са започнати, без да се мисли за тяхното финансово обезпечение. 25 от спрените проекти са за водоснабдяване и канализация, а 16 - в сектора на благоустройствените дейности. Сред засегнатите от мярката общини са Благоевград, Петрич, Велико Търново, Смолян, Правец, Свиленград, Ямбол, Свищов, Габрово, Кърджали, Джебел, Дупница, Ракитово, Силистра, Сливен, Царево, Видин, Шабла и други.

На, 02.09.2009 министър Плевнелиев обяви замразяването на 19 общински проекта с осигурено еврофинансиране за 163 млн.лв., с мотива, че цените по изпълнението са завишени. Спрените проекти са по Оперативна програма „Регионално развитие” и са за подобряване на градската среда – изграждане и реконструкция на паркове и детски площадки, рехабилитация на улици, подлези, велоалеи, улично осветление и др. Предстои външна оценка на количествените сметки.

Ние подкрепяме правителството в опитите му да спре изтичането на държавни средства и да ограничи неправомерното и необосновано разходване на средства в особено големи размери. Действията на министър Плевнелиев са продиктувани от липсата на средства в бюджета на МРРБ, както и от високите цени, договорени с изпълнителите на част от тези проекти. Разбираме, че решението е обосновано от изцяло икономически мотиви и се опасяваме, че от МРРБ не са взели предвид високата социална цена, която ще платят хората в много от засегнатите общини, което прави положителния ефект от мярката краткосрочен.

Считаме, че по-целесъобразно би било решението да се търси в друга посока - да се преговорят цените на съответните дейности с оглед на променената икономическа ситуация и спада в цените на труда и част от материалите, да се договори разсрочване на плащанията и междувременно да се направи проверка на изпълнителите, като всеки от недобросъвестните икономически играчи бъде подведен под отговорност.

Социалното измерение на такава крайна мярка като спирането и дългосрочното замразяване на проектите ще бъде наистина висока и за съжаление ще я платят не облагодетелстващите се, а обикновените граждани.

Важно е да припомним, че до настъпване на кризата строителният сектор се развиваше с бързи темпове и хиляди българи – работници и специалисти, изкарваха прехраната си благодарение на големия брой нови частни проекти. Високата активност и възможността за избор на работно място създаваха сигурност за тези хора и техните семейства. Като най-динамично развиващ се, строителният сектор най-драматично усети затрудненията, породени от икономическа криза и повсеместна стагнация. Не само бизнесът, но и заетите в бранша очакват действията на държавните институции да подпомогнат процеса на оцеляване, като осигурят алтернативни на частните проекти. Опасенията ни са свързани и с появата на масови фалити на компании, като сред тях са не само преките изпълнители на поръчките, но и доставчици, вносители на материали, консултанти, проектанти. Тези страхове се засилват от данните за междуфирмената задлъжнялост в сектора, която расте ежемесечно.

Впоследствие ще бъдат освободени много хора, ще се повиши безработицата, особено в по-малките общини и негативните последствия от това ще превъзхождат търсения позитивен ефект.

Изцяло икономическите мотиви, от които се ръководи в решенията си частният бизнес, невинаги са подходящи при вземането на държавнически решения, защото хората очакват от политиците да отчитат социалната цена на всяка предприета стъпка. В същото време можем да се възползваме от някои практики, доказали своята ефективност – през последната година редица предприемачи у нас предоговориха цените с подизпълнителите, ограничиха разходите за административна и поддържаща дейност, но не прекратиха работа по основните си проекти. Считам, че подобно решение трябва да търсим и в държавата.

Информация за редакторите:

Инж. Николай Пехливанов е роден през 1972 година. Завършва специалността „Промишлено и гражданско строителство” в УАСГ. Кариерата му в областта на строителството стартира на позицията Управител на „Проект Конкулт” – фирма, предлагаща строителни, проектантски и консултантски услуги. От 2003 година Пехливанов насочва инвестиционните си проекти в сегмента на ваканционните комплекси и през 2006 година основава Грийн Лайф – инвестиционна компания, предлагаща български имоти на частни и портфейлни инвеститори от Англия, Ирландия, Русия, Испания, Скандинавския регион. Компанията бързо се превръща в лидер на пазара и през 2008-ма година инж. Пехливанов е избран за „Предприемач на годината в строителството” от членовете на Българската камара на предприемачите в строителството заради цялостното му влияние в сектора и успехите на управляваната от него компания. През 2009 инж. Николай Пехливанов стана депутат в 41-то НС и бе избран за зам. председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Амбициите му в политиката са като успял в бизнеса, да работи експертно в областите, в които има изградени компетенции – регионално развитие, държавна администрация и екология.

Гр.София Николай Пехливанов

03.09.2009

Източник: O3 PR&Consulting Agency