Съобщения до медиите. Безплатно в PRESS.dir.bg!

Доста е предизвикателно да се развива една такава тема в само12 мин. Моята амбиция тук е да направя снимка, на това което са планините на БГ като ресурс за туризма днес и това което могат да бъдат, без да се изпускам от поглед негативните сценарии.

Според някои учебници по география, в България било имало 36 и повече планини. Любима на псевдоекспертите и специалистите е и друга цифра, че в България, видите ли имало над 40 000 паметника на културата. Аз съм завършил право в България, доста съм обикалял из Европа и по света и смея да твърдя, че тази цифра, зад които несъмнено стоят научни доказателства звучат доста пресилено за мен, какво остава за ушите на един непредубеден европеец или пътешественик от друг континент.

За мен по-важното е, че първата цифра предполага един много разнообразен пейзаж, който би могъл да илюстрира като отворена книга една значима част от геоложката история на планетата. Да, България има изключително интересен ландшафт, отбелязан от десетки пътешественици, за който обаче нямат очи като цяло българските инвеститори в туризма и преобладаващата част от управляващите, висшата администрация и чиновничеството.

Пейзажът и биоразнообразието на планините на България, бяха оставени в продължение на десетки години на добрата воля на тези лица, защото не се намери законов акт, който да определи пейзажът като важен ресурс за развитие изобщо, като част от средата на живот, даваща важна част от качеството на нашия живот. Да, има Закон за биоразнообразието и за защитените територии, но какво от това, същите тези две категории или ако искате съсловия от хора, отказваха в продължение на десетилетия след падането на комунистическия режим да се съобразяват с Конституцията и законите. И така стигнахме до печално известните факти за еклектичната и грандоманска архитектура на новото Банско и презастрояването на планината в посока ски зоната в посока Шилигарника и Предела, днешният облик на Пампорово и Стойките, пъплещото към планината и полето строителство във Витошката яка, което сложи точка на зелената връзка, между историческия център и планината. В над 50% от случаите – нека да ме извинят инвеститорите, има доказуеми нарушения на издадените разрешения за строеж или същите са взети с рушвети и въпреки съществуващите норми и добрата практика, въпреки разума, но това не е най-важното. Лошото е, че бедата вече е сторена, и липсва воля да се направи един честен дебат дали Банско е един добър или лош пример, въпреки, че пазарът - този на недвижимостите вече даде своята оценка за това.

Освен пейзаж и биоразнообразие, в планините на България има и традиции и култура. Ако сме точни именно в предпланините и планините и в планинските селца и градчета в най-голяма степен са се запазили елементи на традиционната българска култура – живи традиции и обичаи, светилища, свещени места за християни и мюсюлмани има и сред всичко, което това може да значи бих искал да откроя българската архитектура и българската кухня, другите големи непознати за хората по света, наред с нашия си пейзаж.

Стремителното навлизане на съвременните технологии и промените, които те оказват върху самият ни начин на живот и изборът, който всеки ден правим, може да бъдат разглеждани не само като потенциални врагове на класическото българско земеделие и животновъдство, което с прекрасните вкусови качества на своя продукт е във фундамента на добрата българска кухня. Те могат да бъдат и тук е мястото на политиката и на интелигентните инвестиции в туризма. България има нужда от свежи и привлекателни внушения като място за живеене и като туристическа дестинация. Ние всички и на първо място политиците и администрацията трябва да се вслушаме в гласовете на миналото и в големия дебат за генетично модифицираните храни и за био продуктите и кухнята.

В планините на България освен ски-съоръженията и ловните резервати има и планински хижи, над 250. Те са част от класическия планински туристически продукт, но за съжаление днес те не се отъждествяват с качество. На базата на създадена достъпност до финансовите потоци, което си е въпрос и на политика, и на съвременните технологии, те също, от най-често невзрачни сгради, могат да се превърнат в кокетни места за настаняване с гостоприемни дневни и трапезарии, стилни спални помещения и подобаваща на мястото им хигиена – най-често те са разположени в националните паркове. Това категорично би ни поставили в списъка на съвременните дестинации за планински туризъм, каквато по този критерий ние не сме.

С подобни аргументи може да се защити и мястото на традиционната българска архитектура – запазена основно и изключително в планините на България – Странджа, Стара планина, Рила, Пирин, Родопите, Западните покрайнини за да не изброявам всички планини. Тя е по един особен начин чиста, природносъобразна и уникално разнообразна за тези само 110. хиляди кв. км на които се е разположила днешна България. Не е просто въпрос на шовинизъм или патриотизъм да запазим образците. Важното е да запазим ансамбловото звучене на тази архитектура, как тя се вписва хармонично в планинския пеизаж, а заедно с нея да запазим тези поминъци, традиции, кухня – все неща, за които се говори повече в читалищата и на седянките но не и в залите на българското НС, МС и Президенството. Мисия на политиката трябва да бъде да направим усилия да спрем процеса на обезлюдяване и да направим тези територии – над 35% от територията на страната ни – привлекателни не само за инвеститори клас 1, но и за обикновените хора, за младите хора.

Това е уважаеми приятели и колеги е стратегически важно. Ако запитаме един просветен турист, а не онзи дошъл да консумира „all inclusive” пакет, какво иска да открие за себе си в България, то той ще ви изброи именно тези 4 неща – пейзаж, архитектура и традиции от едно друго време и хората. Ако има късмет, той може би ще си тръгне със спомена, че тук е опитал най-вкусните домати на света, най-вкусното грозде, изобщо докоснал се е до забравени на Запад вкусове, че е ходил по пътеки, където не е срещал никакви туристи, че е виждал всяка вечер звездите, че е видял и опитал онова кисело мляко, за което примират японците. Да всичко това го има и днес все още в изобилие, но сме свидетели и как багерите и асфалтовите пътища напредват неумолимо и към последните планински паланки и как навлизат в защитени територии със статута на национален парк – Рила, Пирин или Витоша например, и че трябва всичко много внимателно, обстойно и прозрачно и достъпно за социума да се обсъди и прецени, преди да се вземе решение и да се допусне да излезе духът от бутилката.

Нашата на всички ни цел е да правим бизнес, да правим бизнес добре, за да живеем добре. Но нима може да се живее добре, ако правим бизнес, който разрушава природата, тази същата, която дава качеството на нашата жизнена среда, водата, въздуха, простора? Нима трябва да се допуска един инвеститор до най-важните ресурси с които разполага за своето развитие една територия – пък бил той и първи клас? Това изобщо правене на бизнес ли е или пране на пари да се строи без никакво пазарно проучване или въпреки това, и по този начин да се съсипват бизнес възможностите за следващите, да се предрешава в една неблагоприятна посока резвитието на цял един регион с всички живеещи там, техните мечти, техните деца и тяхното бъдеще. Тук е голямата отговорност и предизвикателство пред днешния кръг политици навлезли в управлението с Изборите през 2009 г. и пред инвеститорите такива каквито си ги имаме и тези, които въпреки всичко негативно в картинката, решат да се престрашат и дойдат със своите по-добри за България идеи за инвестиции и развитие.

В едни сценарии България има всички перспективи да се превърне в едно от най-желаните и скъпо струващи села на Европа, край които нека да има и отлични ски-домейни и балнеоложки центрове и приключенски паркове, бутикови, тематични и дори луксозни хотели, към които нека да водят отлично поддържани пътища 3-ти 4-та категория. Всичко е въпрос на мярка. В други сценарии – на тези които натиснаха лоста на заменките на ценни природни територии с ерозирали почви и шубраци – там всичко се измерва с кубици бетон, квадратни километри гипсокартон и наредени в гъсти редици фасади, фасади, фасади, за които обаче видя се купувачи няма. При тях хармоничото развитие на една територия не е цел. Дори и развиването на туризъм не е цел. Това е пътя към пълното изчерпване на ресурса за растеж и качествено развитие и следователно към тотално маргинализиране на българския туристически продукт.

Няма трети сценарии и всички ние сме изправени пред необходимостта да се определим и да вземем страна в това, което се случва в България, благодарение на нашия непукизам, бездействие или действие и неуважнието на законите и неуважението към другите - тези които виждат бъдещето си в България, и които искат трайно да спечелят от инвестициите си тук. Днешните българи заслужават първия сценарии, и нека не определяме класическия планински туризъм, традициите и селото като нещо изостанало и назадничаво. Не колеги, това е път към възможния колективен успех на дестинация България. В този сценарии се крият и единствените реални възможности за устойчиво развитие и успех. Нека бъдем граждани и дадем своя глас за този път.

Нека се включим в голямото съревнование на идеите в глобален мащаб и да дадем шанс на планините и България да се превърнат в онова райско място, което заслужават. Време е за нови идеи и за нови по философията си закони, за нова биззнес етика, в сърцевината на която личният успех е част от успеха на цялото.

Източник: Любомир Попйорданов, председател на УС на Българска асоциация за алтернативен туризъм