Съобщения до медиите. Безплатно в PRESS.dir.bg!

До края на 2010 – началото на 2011 г. се очаква да има модерен вариант на електронния регистър на е-адресите на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения. В момента се реализира голям ИТ проект, финансиран по оперативна програма „Административен капацитет”, чиято цел е изграждане на единна интегрирана информационна система за нуждите на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Съставна част от тази система ще бъде съвременна версия на Регистъра, с възможности за автоматизирана онлайн проверка на голям брой електронни адреси. Проектът ще приключи в началото на следващата година.

Добрата вест за бизнеса и най-вече за компаниите, занимаващи се с директен маркетинг, оповести Александър Масларски, член на Комисията за защита на потребителите (КЗП), стартира онлайн дискусията „Законовите доспехи на е-mail маркетинга“. “Директният маркетинг е предпочитаният начин за популяризиране на даден продукт от бизнеса и е един изключително ефективен маркетинг, с действителна себестойност и директен достъп до контрагентите”, отбеляза той. Уебинарът бе организиран от ICT Mediа на 01.06.2010 на адрес http://chat.idg.bg. Останалите официални гости, участващи във виртуалната среща, бяха д-р Георги Димитров, адвокат и председател на Фондация “Право и Интернет”, Асен Ненов, мениджър в асоциация “Активни потребители”, Бисер Иванов, член на УС на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и Йордан Кумчев, председател на Българската асоциация за директен маркетинг (БАДМ).

По данни от КЗП, като единствен специализиран държавен орган в сферата на защитата на потребителите в България стана ясно, че за изминалите 8 месеца от влизане в сила на Наредбата за водене на електронен регистър, е обособена специализирана Дирекция “Информационна сигурност и защита на потребителите в Интернет”, пуснат е в експлоатация електронният регистър, както и офлайн автоматична проверка на големи списъци с електронни адреси. До момента са получени над 100 жалби, сигнали и запитвания, свързани със Закона за електронната търговия (ЗЕТ), съставени са 53 акта за установяване на административни нарушения, а в сила са влезли 26 наказателни постановления. 54 юридически лица са подали заявления за описване в регистъра. Според българското законодателство, когато се изпращат непоискани търговски съобщения на физически лица, трябва предварително да е получено тяхното съгласие. Не е ли получено такова съгласие, се влиза в нарушение на закона. Що се отнася до законовите разпоредби спрямо юридическите лица, механизмът е противоположен - приема се, че е разрешено изпращането на търговски съобшения, като е забранено единствено към тези, вписани в регистъра, поддържан от КЗП. Що се отнася до това, дали даден електронен адрес е на физическо или юридическо лице, това се определя от целите на ползваемостта му, т.е. ако този e-mail се използва за професионални и бизнес цели, е ясно, че той е електронен адрес на юридическо лице. Когато има регистриран електронен адрес в някой известен публичен портал, какъвто е abv.bg, предлагащ публичен сървър, доказателствата дали даден електронен адрес е на физическо или юридическо лице, са преки и косвени. Това дали един електронен адрес е обявен на сайта на търговеца, на негова визитка, дали с него се извършва търговска кореспонденция е едното, а другото доказателство е по какъв начин е регистриран този адрес - дали като регистрант е посочено юридическо или физическо лице, което според неговите думи е неправилно. Трябва да се взиеме пред вид по-скоро начинът на употребата на даден адрес - дали се използва за професионални или лични нужди.

Георги Димитров от Фондация “Право и Интернет” постави въпроса с личната и служебна електронна поща като един от основните проблеми. Когато един служител е на трудов договор или е ангажиран към работодател, електронната поща, която използва, би следвало да е за служебни цели. Друг въпрос е, че почти никой не я използва само за служебни цели, допълни той.

Лоялният бизнес иска правила на играта

Компаниите, които си изкарват “прехраната” с директен маркетинг, имат интерес да има правила на “играта”. В крайна сметка едно от основните правила на директния маркетинг е, че нямаш интерес да адресираш хора, които не искат да видят твоето съобщение, добави Йордан Кумчев, председател, Българска асоциация за директен маркетинг (БАДМ). От несъобразяването с този факт произтичат почти всички проблеми със спама в света. Много потребители получават рекламни съобщения за продукти, от които нямат необходимост или физическа възможност да закупят, дори и да искат. Той засегна въпроса за международния спам, който е 99,5% и който създава лошия имидж за индустрията. При директния маркетинг има два важни законови аспекта, единият е Законът за защита на потребителите, а другият - Законът за защита на личните данни. Апелирайки бизнесът да се придържа към държавните норми, Кумчев изтъкна, че БАДМ има Етичен кодекс, който членовете й са подписали и следва да спазват. “Лошият имидж на тази комуникация се създава от компании, които не подлежат на регулация. Хората, които искат да правят лоялен и легален бизнес в България, работят, без да погазват всякакви норми и правила”.

Асен Ненов, мениджър в асоциация “Активни потребители”, се присъедини към думите на Кумчев, допълвайки: “Спамът е бич за Интернет потреблението и съвсем естествено с развитието на Интернет е той да навлиза и у нас. През 2000 г. много ни се смяха, когато предложихме регулиране на спама, но сега вече е ясно, че това е проблем и ние много се радваме, че той се осъзнава. За нас е странно, че законът вменява на един орган, който се занимава с потребителската защита, какъвто е КЗП, защита на юридическите лица. Това според нас не е редно и нормативният акт търпи критика в този смисъл.”

Що се отнася до вариантите за избягване на проблемите с родното законодателство чрез изписване на думата “реклама” в основния обект (subject) на е-съобщенията, Бисер Иванов, член на УС на БАСКОМ обобщи, че на тази тема трябва да се гледа глобално. “Спрямо останалите регулации и в САЩ, и в ЕС, изрично са упоменати критериите, на които трябва да отговаря един e-mail, за да се определи типа му (т.е. дали е непоискано търговско съобщение). Трябва да се мисли по-мащабно, тъй като както спомена Йордан Кумчев, над 99 на сто от спама в България идва отвън. Отделно от това, 80-85% от всички е-съобщения, които циркулират в глобалната Мрежа, са спам”, изтъкна Иванов.

Доказването на съгласие – мисия трудновъзможна

Като един от основните моменти в дискусията се очерта въпросът за доказване на дадено съгласие, при положение, че то се дава в интернет, така че да не бъдем уязвими от последващи жалби на същия този потребител. Масларски апелира към занимаващите се с е-маркетинг, да създават такива механизми, които след това са лесно доказуеми. Когато получават съгласие по електронен път, то трябва да бъде ясно и недвусмислено. Когато то се получава в телефонен разговор, действително доказването му е по-различно и много по-трудно. “Доказването на съгласие е много сложна тема – събиране и ангажиране на доказателствени средства. То е резултат от пресечна точка между правото и информационните технологии. Подготовката на самите служители и на административните, и на правораздавателните органи за работа с информационни доказателствени средства за съжаление е много далече от желаното ниво, това не се изучава и в университетите”, акцентира Димитров.

Винаги има недобросъвестни и провокативни потребители, допълни представителят на Фондация "Право и Интернет". По думите му, има дори Интернет форуми, в които потребителите се хвалят с “постиженията” си – наложените глоби спрямо изпратилите непоискани търговски съобщения. Адвокат Димитров беше категоричен, че организациите за директен маркетинг трябва да бъдат улеснявани в начина за проверка. “Директният маркетинг е една полезна дейност, благодарение на която потребителите научават за интересни стоки и услуги, за които много трудно биха узнали”, добави той. В момента вписването в е-регистъра на електронните адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения, е абсолютно безплатно и безпрепятствено. Необходимо е да се подаде заявление, подписано по електронен път на e-mail адреса на комисията info@kzp.net, а ако потребителят не разполага с електронен подпис, той трябва да го подаде на място, подписано и подпечатано от фирмата. Като изискване е вписано, че електронният адрес или домейн е притежание на юридическото лице. Близо 35 компании проверяват своите бази данни и списъци с електронни адреси. Това което предстои, е да се създаде електронна проверка, чрез която да не е необходимо посещаването на място в комисията. Но при всички случаи ще остане и офлайн проверката, защото много от фирмите предпочитат това, предвид недоверие, че по някакъв начин изпращайки базата данни по интернет ще наруши защитата на тяхната интелектуална собственост.

Търговско не е равно на възмездно

Горещата точка в уебинара беше спорната дефиниция за търговско съобщение. Александър Масларски от КЗП внесе светлина по темата, като уточни, че в ЗЕТ никъде не се коментира дали предлаганите услуги в електронното съобщение са възмездни или безвъзмездни. “Дори ако услугите са безплатни, би трябвало отново да се счита, че е-съобщението е търговско, независимо от безвъзмездния характер на тази услуга”, разясни Масларски.

Възложителят – виновен по презумция

Друг кулминационен момент бе обсъждане на отговорността, в случай на постъпване на жалба, когато фирмата за директен маркетинг е възложила изпълнението по разпращане на съобщенията в маркетинговата кампания на друга фирма. Масларски поясни, че ако се използва фирма-посредник за разпращане на тези непоискани търговски съобщения, отговорността се носи от търговеца – т.е. от този, чийто услуги или стоки се рекламират. В практиката сме виждали и договори, в които тези отношения са регламентирани и посредникът се задължава да спазва ЗЕТ и т.н. Чисто законово, отговорността се носи от търговеца, независимо дали е ползвал услугите на посредници за разпращането на е-съобщенията.

Като финал на дискутираната тема бе сравнена вредата, която оказва на потребителите спама на хартия и този по електронен път. Стана ясно, че в доклад на Европейската комисия спамът на хартия не се разглежда като такова неудобство за гражданите, каквото спамът по електронен път. В няколко посоки са мотивите за и против. Прието е, че спамът на хартия е законосъобразен и приет от всички нормални общества с развита търговия и е начин една услуга да достигне до знанието на определени лица. И не само че не е забранен, той дори е поощряван, защото се счита, че не може да бъде много опасен, изтъкна адвокат Димитров.

Според Ненов от асоциация „Активни потребители, „спамът е скъп не за този, който го изпраща, а за този, който го получава. Той е все едно някой да ви изпрати тухла с наложен платеж - преди да погледнете какво са ви изпратили, трябва да го платите, това е и концепцията на спама.”

Кумчев защити компаниите, занимаващи се с e-mail маркетинг в България с думите, че те са „честни играчи“.“Не бих желал да бъдем приравнявани с търговците на международен спам. Не считам, че комуникацията, която водим, вреди на хората - напротив. Насреща сме да сътрудничим във всеки един проект, който е насочен към оптимизиране на процеса с ограничаване на спама.“

“Ако бизнесът и правителството вървят ръка за ръка заедно, ще бъдат направени по- интелигентни спам филтри и с ясни норми, спамът ще намалее”, обобщи Бисер Иванов от БАСКОМ.

„Спамът е един бич на електронния свят. Дискусията показа, че законът е заработил, самият факт, че сега обсъждаме този проблем, е достатъчно показателен“, заключи адв. Димитров.

Източник: ICT Media