|
|
| 17 Юни 10, 11:23
/ Автор: Асоциация на малките и средни предприятия от индустрията за красота и здраве (АМСПИКЗ) и Национално сдружение на козметиците (НСК) „Здраве и красота”
|
Не искаме война, ще работим заедно! |
Козметичният бранш желае единствено държавата да черпи опит от експертите и да съгласува регламентите с професионалното съсловие, което е най-пряко заинтересовано от тях. |
вторник, 15 Юни 2010 г. – София – Днес от 11:00 ч. в пресцентъра на „София Прес” Асоциация на малките и средни предприятия от индустрията за красота и здраве (АМСПИКЗ) и Национално сдружение на козметиците (НСК) „Здраве и красота” дадоха пресконференция по повод медийната кампания във връзка с промените на медицински стандарт „Козметична (естетична) хирургия”, които бяха внесени в Министерство на здравеопазването на 1-ви юни тази година.
В нея взеха участие представители на двете браншови организации, както и представители на бизнеса в състав: Даниела Спасова – Председател на Национално сдружение на козметиците „Здраве и красота”, козметик и Собственик на салон за красота и здраве „Дивна медик” в София, управител на Център за професионално обучение към Сдружението и лицензиран европейски преподавател по козметика; Цветелина Маймарова – Ръководител на секция Козметика към Комисия по образованието в АМСПИКЗ, козметик и собственик на козметично студио „ЛИНА”; Владислав Иванов – управител на МАТИС БЪЛГАРИЯ ООД; Ирена Иванова – управител на фирма S Line; Николай Димитров – собственик на таласо-козметичен център „Beauty Academy”, управител на фирма „ДИНАМИКА 2000” и Център за професионално обучение “Динамика - 2000”.
На пресконференцията бяха засегнати актуални въпроси като регламентирана и контролирана ли е дейността на козметичния бранш в България; какво се прави за стандартизацията на професията „козметик”; бягат ли от стандартизация козметиците в България; има ли наистина война между дерматолози и козметици или това е PR кампания в името на лични интереси; какво предизвика налагането на забранителен режим върху прилагането на основни (класически) козметични процедури; има ли запазени територии за апаратни терапии и стремеж да се администрира правото за работа с определен вид техника в България; какви са европейските практики в работата на двете професионални съсловия; каква е ситуацията в България понастоящем – има ли компетентни дерматолози за извършване на козметични процедури и компетентни козметици за извършване на медицински такива; доколко и как си сътрудничат двете съсловия в името на доволния краен клиент/пациент; как биха могли да бъдат решени проблемите, създадени от липсата на нормативни актове за работата на съсловията с конкретни предложения към държавата.
„Никъде другаде, освен в Израел, по религиозни причини, козметиците не са ограничени да работят с апаратура за разкрасяване. Защо България да бъде изключение и то не в полза на крайния клиент?” – попита Даниела Спасова. „Ние сме твърдо ЗА регулация, но искаме да имаме думата като експерти на ниво работна група, все пак става дума за нашата работа. Свидетели сме на поредния абсурд в нашата държава: Министерството на образованието въвежда квалификационните изисквания за професията „козметик”, а Министерство на здравеопазването, чрез наредба, забранява практикуването на тези компетентности.” – огорчено сподели г-жа Спасова.
„Не ни забравяйте, ние сме тук и сега говорим от името на много фирми в бранша! Регламентацията е от съществено значение, дори и за премахването на сивия сектор. Но не забравяйте, конкретният нормативен акт засяга над 10 хил. центъра за здраве и красота, с повече от 30 хиляди заети и ако бъде приет, това неминуемо ще доведе до неконтролирана безработица и рязко увеличаване дела на сивия сектор. Помислете за щетите.” – призова Цветелина Маймарова.
„Ролята на технологиите е да направят живота на хората по-лесен, а труда им по-ефективен и привлекателен. Технологиите дават възможността сложните процеси да могат да се управляват чрез прости действия, огромен научен потенциал да бъде впрегнат чрез подходящ софтуер, така че да бъде достъпен и лесен за ползване от малкото дете до човека на преклонна възраст. Медицинските и козметичните апаратури са резултат на точно такива високи технологии, които дават възможност на обучени оператори, а не на висококвалифицирани тесни специалисти да извършват определен тип въздействия върху кожата на пациента или клиента.” – обясни Владислав Иванов. „Със съжаление забелязваме инициатива за налагане на „запазени територии” за апаратни терапии и стремеж да се „администрира” правото за работа с определен вид техника. Зад подобни инициативи стоят лични и користни интереси, прикрити с мотива, че това е израз на „грижа за здравето на пациента”. Всеки специалист от медицинския и козметичния бранш е запознат с простия факт, че всяка хай-тек апаратура, независимо дали става дума за лазер, IPL, RF или друг уред има съответна международно валидна сертификация, която сертификация показва, че уредът отговаря на определени изисквания и параметри за медицинско приложение и на други изисквания и параметри за козметично приложение.”
„Ние имаме своето място и знаем своите задължения” – обясни Ирена Иванова. „Не искаме да воюваме с дерматолозите, ние работим заедно. Ако козметичните салони и СПА центрове преминат към МЗ здравите клиенти пациенти ли ще се наричат?, Вместо клинични пътеки може би ще имаме козметични… Помислете! Дерматолозите в България са 400 на брой. Те не могат да покрият нуждите на пазара и да заменят козметичните и СПА центрове за красота. Ние сме ЗА строг контрол е козметичния бранш. Не искаме поставяне на ботокс и филъри от козметици, които нямат нужния ценз. НО искаме регламента и стандартите в козметиката да бъдат създадени от експерти в професионалната козметична индустрия!”
Николай Димитров обърна специално внимание на обучението на козметиците в България като акцентира, че това е един непрестанен процес: „Обучението става по учебни програми по утвърдени от МО и НАПОО в зависимост от учебните заведения и ниво на обучение и съответстват на европейските стандарти. Програмата на един ПУЦ утвърдена от НАПОО в специалност козметик е от 760 часа и включва: теория, практика, масаж, козметични терапии лице и тяло (мануални и с аппаратура), както и различните видове епилация. Включва също етикет, търговски умения и специфична езикова подготовка. То завършва с държавен изпит и дьржавна диплома от НАПОО за козметик 2-ра степен.„ Г-н Димитров се спря подробно на техническите параметри за медицинската и козметичната апаратура, като направи разликата в начина им на работа и отбеляза, че на първо място самите производители и вносители трябва да взимат мерки за адекватната работа на апаратурата като направят апаратната техника максимално защитна и издадат необходимата сертификация за нея.
За финал, от името на АМСПИКЗ, Цветелина Маймарова заяви готовност за
съдействие и на най-високо ниво: „Готови сме и без да ни възлагат, да изготвим за нуждите на салоните и центровете за красота Козметичен Стандарт “Козметични услуги и профилактика на клинично здрави клиенти”. Ако държавата счита, че козметичния бранш трябва да е под шапката на МЗ, нека ни потърсят и да създадем заедно правилата. Ние, като специалисти в козметичните услуги и работодатели, сме готови да съдействаме за регламентиране на професионалния козметичен бизнес и да извадим на светло професиите от индустрията за красота и здраве.”
ОФИЦИАЛНО СТАНОВИЩЕ НА АМСПИКЗ
Тълкуването на един стандарт като забрана или ограничаване на стопанска дейност е недопустимо и противоричи на основните принципи на правото и на международната практика.
Публикваният стандарт би трябвало да третира изисквания за приложение на определени хирургични операции, терапии и манипулации по специалност КЕХ – козметична естетична хирургия. Това би трябвало да означава, че обхватът на този стандарт регламентира клинични практики, а не козметични и СПА услуги. В този смисъл, той е приложим за медицински кабинети, клиники и болници.
Регламентацията на дейността на козметичните салони би следвало да стане по отделна наредба на МЗ, третираща конкретно дейността на козметичните салони, каквато очакваме скоро да бъде разработена.
Разширителното тълкуване на един медицински стандарт е некоректно от правна гледна точка, или казано по друг начин, регламент отнасящ се за медицината не може да се отнася разширително върху друга област – козметичните услуги.
Медициският стандарт за естетична хирургия, вероятно инспириран от спорове и недоразумения, вътре в медицинските среди, не би трябвало да излиза извън тези граници.
Бяха намесени и още по-лошо – бяха експлоатирани – думите “козметички”, “салони за красота”, „спа центрове” и др. под. които не разбираме защо са обект на атаки.
Във всеки бизнес има некомпетентни лица и нарушения, но това не означава че може да бъде зачеркнат целия бранш за козметични услуги!
Ограничаване на един сектор от индустрията за красота и здраве – и подчертаваме, работещ за профилактика на здравето на здравите хора, не може да се направи с лека ръка.
Сега, когато сме свидетели на огромен технологичен и фармакологичен напредък, е недопустимо да притискаме бранша в България в ъгъла. Още повече, че практиките от чужбина доказват, че без участие на представители от съответния бранш, правила не се формулират.
Апаратната козметика, с приложение на високотехнологична апаратура и методики е безспорен факт и е най-бързо развиващото се направление в световен мащаб и не съществува такава държава, в която да е наложена забрана за използване на хай-тек апаратура при извършването на козметични услуги.
Съществуват различни регламентации за приложението на такава апаратура в различните страни и те са свързани с техническите параметри, обучението за работа и правилното приложение, а не с това, дали операторът на една такава техника е лекар или козметик. При повечето апаратура има и разпределение между протоколите за работа, като производителите предоставят протоколи, съответно за медицинско или козметично приложение.
В заключение, потвърждаваме отново, АМСПИКЗ и браншът не сме против правила и регламент, и ние работим в тази посока, и имаме амбициозна програма и предложения.
Желанието на бранша е да не се игнорираме и говорим през медиите, както и да не си отправяме нападки и квалификации, определящи бранша и въздействащи върху обществото негативно.
Използвам случая отново да призова всички колеги, работещи в козметичната индустрия, да се придържат към етичния кодекс на АМСПИКЗ с първа негова точка професинална компетенстност и отговорност също толерантност, честност и добросъвестност.
От гледна точка на бранша и в средите където сме го обсъждали – този въпрос не подлежи на дискусия, категорично сме против всички нарушители на правилата и етичния ни и кодекс. За съжаление обаче такива има във всяка професия и ние ще се борим срещу порочните практики.
Нека не квалифицираме всички центрове и козметички като неквалифицирани, вредителки и стремящи се да се маскират като псевдолекари!
Против сме също да се публикуват снимки в официалния дерматологичен сайт клуб дермапро – поставящи потребителите на тези услуги в положение на неграмотни и неинформирани – къде и кой инжектира, реже и лекува!
Визитки на участниците в пресконференцията за контакт при желание за повече информация относно проблематиката:
1.Даниела Спасова – Председател на Национално сдружение на козметиците „Здраве и красота” козметик и Собственик на салон за красота и здраве „Дивна медик” в София, управител на Център за професионално обучение към Сдружението и лицензиран европейски преподавател по козметика - beauty@dir.bg ; divnamedik@dir.bg, www.zdraveikrasota.com, GSM: 089 99 66 744 ; 089 67 68 200
2.Цветелина Маймарова – Ръководител на секция Козметика към Комисия по образованието в АМСПИКЗ, козметик и собственик на козметично студио „ЛИНА” в София, управител на „Лидера Груп” - info@lideratrading.net, GSM 0888/951858
3.Владислав Иванов – управител на МАТИС БЪЛГАРИЯ ООД – ексклузивен вносител и официален представител за България на ACTIVE OPTICAL SYSTEMS – Израел - matis@trading.bg, GSM 0894/363099
4.Ирена Иванова – управител на фирма S Line - s_line.ltd@abv.bg, GSM 0887/095990
5.Николай Димитров – собственик на таласо-козметичен център „Beauty Academy”, управител на фирма „ДИНАМИКА 2000” и Център за професионално обучение “Динамика - 2000” - office@dinamika2000.com, GSM 0888/322262вторник, 15 Юни 2010 г. – София – Днес от 11:00 ч. в пресцентъра на „София Прес” Асоциация на малките и средни предприятия от индустрията за красота и здраве (АМСПИКЗ) и Национално сдружение на козметиците (НСК) „Здраве и красота” дадоха пресконференция по повод медийната кампания във връзка с промените на медицински стандарт „Козметична (естетична) хирургия”, които бяха внесени в Министерство на здравеопазването на 1-ви юни тази година.
В нея взеха участие представители на двете браншови организации, както и представители на бизнеса в състав: Даниела Спасова – Председател на Национално сдружение на козметиците „Здраве и красота”, козметик и Собственик на салон за красота и здраве „Дивна медик” в София, управител на Център за професионално обучение към Сдружението и лицензиран европейски преподавател по козметика; Цветелина Маймарова – Ръководител на секция Козметика към Комисия по образованието в АМСПИКЗ, козметик и собственик на козметично студио „ЛИНА”; Владислав Иванов – управител на МАТИС БЪЛГАРИЯ ООД; Ирена Иванова – управител на фирма S Line; Николай Димитров – собственик на таласо-козметичен център „Beauty Academy”, управител на фирма „ДИНАМИКА 2000” и Център за професионално обучение “Динамика - 2000”.
На пресконференцията бяха засегнати актуални въпроси като регламентирана и контролирана ли е дейността на козметичния бранш в България; какво се прави за стандартизацията на професията „козметик”; бягат ли от стандартизация козметиците в България; има ли наистина война между дерматолози и козметици или това е PR кампания в името на лични интереси; какво предизвика налагането на забранителен режим върху прилагането на основни (класически) козметични процедури; има ли запазени територии за апаратни терапии и стремеж да се администрира правото за работа с определен вид техника в България; какви са европейските практики в работата на двете професионални съсловия; каква е ситуацията в България понастоящем – има ли компетентни дерматолози за извършване на козметични процедури и компетентни козметици за извършване на медицински такива; доколко и как си сътрудничат двете съсловия в името на доволния краен клиент/пациент; как биха могли да бъдат решени проблемите, създадени от липсата на нормативни актове за работата на съсловията с конкретни предложения към държавата.
„Никъде другаде, освен в Израел, по религиозни причини, козметиците не са ограничени да работят с апаратура за разкрасяване. Защо България да бъде изключение и то не в полза на крайния клиент?” – попита Даниела Спасова. „Ние сме твърдо ЗА регулация, но искаме да имаме думата като експерти на ниво работна група, все пак става дума за нашата работа. Свидетели сме на поредния абсурд в нашата държава: Министерството на образованието въвежда квалификационните изисквания за професията „козметик”, а Министерство на здравеопазването, чрез наредба, забранява практикуването на тези компетентности.” – огорчено сподели г-жа Спасова.
„Не ни забравяйте, ние сме тук и сега говорим от името на много фирми в бранша! Регламентацията е от съществено значение, дори и за премахването на сивия сектор. Но не забравяйте, конкретният нормативен акт засяга над 10 хил. центъра за здраве и красота, с повече от 30 хиляди заети и ако бъде приет, това неминуемо ще доведе до неконтролирана безработица и рязко увеличаване дела на сивия сектор. Помислете за щетите.” – призова Цветелина Маймарова.
„Ролята на технологиите е да направят живота на хората по-лесен, а труда им по-ефективен и привлекателен. Технологиите дават възможността сложните процеси да могат да се управляват чрез прости действия, огромен научен потенциал да бъде впрегнат чрез подходящ софтуер, така че да бъде достъпен и лесен за ползване от малкото дете до човека на преклонна възраст. Медицинските и козметичните апаратури са резултат на точно такива високи технологии, които дават възможност на обучени оператори, а не на висококвалифицирани тесни специалисти да извършват определен тип въздействия върху кожата на пациента или клиента.” – обясни Владислав Иванов. „Със съжаление забелязваме инициатива за налагане на „запазени територии” за апаратни терапии и стремеж да се „администрира” правото за работа с определен вид техника. Зад подобни инициативи стоят лични и користни интереси, прикрити с мотива, че това е израз на „грижа за здравето на пациента”. Всеки специалист от медицинския и козметичния бранш е запознат с простия факт, че всяка хай-тек апаратура, независимо дали става дума за лазер, IPL, RF или друг уред има съответна международно валидна сертификация, която сертификация показва, че уредът отговаря на определени изисквания и параметри за медицинско приложение и на други изисквания и параметри за козметично приложение.”
„Ние имаме своето място и знаем своите задължения” – обясни Ирена Иванова. „Не искаме да воюваме с дерматолозите, ние работим заедно. Ако козметичните салони и СПА центрове преминат към МЗ здравите клиенти пациенти ли ще се наричат?, Вместо клинични пътеки може би ще имаме козметични… Помислете! Дерматолозите в България са 400 на брой. Те не могат да покрият нуждите на пазара и да заменят козметичните и СПА центрове за красота. Ние сме ЗА строг контрол е козметичния бранш. Не искаме поставяне на ботокс и филъри от козметици, които нямат нужния ценз. НО искаме регламента и стандартите в козметиката да бъдат създадени от експерти в професионалната козметична индустрия!”
Николай Димитров обърна специално внимание на обучението на козметиците в България като акцентира, че това е един непрестанен процес: „Обучението става по учебни програми по утвърдени от МО и НАПОО в зависимост от учебните заведения и ниво на обучение и съответстват на европейските стандарти. Програмата на един ПУЦ утвърдена от НАПОО в специалност козметик е от 760 часа и включва: теория, практика, масаж, козметични терапии лице и тяло (мануални и с аппаратура), както и различните видове епилация. Включва също етикет, търговски умения и специфична езикова подготовка. То завършва с държавен изпит и дьржавна диплома от НАПОО за козметик 2-ра степен.„ Г-н Димитров се спря подробно на техническите параметри за медицинската и козметичната апаратура, като направи разликата в начина им на работа и отбеляза, че на първо място самите производители и вносители трябва да взимат мерки за адекватната работа на апаратурата като направят апаратната техника максимално защитна и издадат необходимата сертификация за нея.
За финал, от името на АМСПИКЗ, Цветелина Маймарова заяви готовност за
съдействие и на най-високо ниво: „Готови сме и без да ни възлагат, да изготвим за нуждите на салоните и центровете за красота Козметичен Стандарт “Козметични услуги и профилактика на клинично здрави клиенти”. Ако държавата счита, че козметичния бранш трябва да е под шапката на МЗ, нека ни потърсят и да създадем заедно правилата. Ние, като специалисти в козметичните услуги и работодатели, сме готови да съдействаме за регламентиране на професионалния козметичен бизнес и да извадим на светло професиите от индустрията за красота и здраве.”
ОФИЦИАЛНО СТАНОВИЩЕ НА АМСПИКЗ
Тълкуването на един стандарт като забрана или ограничаване на стопанска дейност е недопустимо и противоричи на основните принципи на правото и на международната практика.
Публикваният стандарт би трябвало да третира изисквания за приложение на определени хирургични операции, терапии и манипулации по специалност КЕХ – козметична естетична хирургия. Това би трябвало да означава, че обхватът на този стандарт регламентира клинични практики, а не козметични и СПА услуги. В този смисъл, той е приложим за медицински кабинети, клиники и болници.
Регламентацията на дейността на козметичните салони би следвало да стане по отделна наредба на МЗ, третираща конкретно дейността на козметичните салони, каквато очакваме скоро да бъде разработена.
Разширителното тълкуване на един медицински стандарт е некоректно от правна гледна точка, или казано по друг начин, регламент отнасящ се за медицината не може да се отнася разширително върху друга област – козметичните услуги.
Медициският стандарт за естетична хирургия, вероятно инспириран от спорове и недоразумения, вътре в медицинските среди, не би трябвало да излиза извън тези граници.
Бяха намесени и още по-лошо – бяха експлоатирани – думите “козметички”, “салони за красота”, „спа центрове” и др. под. които не разбираме защо са обект на атаки.
Във всеки бизнес има некомпетентни лица и нарушения, но това не означава че може да бъде зачеркнат целия бранш за козметични услуги!
Ограничаване на един сектор от индустрията за красота и здраве – и подчертаваме, работещ за профилактика на здравето на здравите хора, не може да се направи с лека ръка.
Сега, когато сме свидетели на огромен технологичен и фармакологичен напредък, е недопустимо да притискаме бранша в България в ъгъла. Още повече, че практиките от чужбина доказват, че без участие на представители от съответния бранш, правила не се формулират.
Апаратната козметика, с приложение на високотехнологична апаратура и методики е безспорен факт и е най-бързо развиващото се направление в световен мащаб и не съществува такава държава, в която да е наложена забрана за използване на хай-тек апаратура при извършването на козметични услуги.
Съществуват различни регламентации за приложението на такава апаратура в различните страни и те са свързани с техническите параметри, обучението за работа и правилното приложение, а не с това, дали операторът на една такава техника е лекар или козметик. При повечето апаратура има и разпределение между протоколите за работа, като производителите предоставят протоколи, съответно за медицинско или козметично приложение.
В заключение, потвърждаваме отново, АМСПИКЗ и браншът не сме против правила и регламент, и ние работим в тази посока, и имаме амбициозна програма и предложения.
Желанието на бранша е да не се игнорираме и говорим през медиите, както и да не си отправяме нападки и квалификации, определящи бранша и въздействащи върху обществото негативно.
Използвам случая отново да призова всички колеги, работещи в козметичната индустрия, да се придържат към етичния кодекс на АМСПИКЗ с първа негова точка професинална компетенстност и отговорност също толерантност, честност и добросъвестност.
От гледна точка на бранша и в средите където сме го обсъждали – този въпрос не подлежи на дискусия, категорично сме против всички нарушители на правилата и етичния ни и кодекс. За съжаление обаче такива има във всяка професия и ние ще се борим срещу порочните практики.
Нека не квалифицираме всички центрове и козметички като неквалифицирани, вредителки и стремящи се да се маскират като псевдолекари!
Против сме също да се публикуват снимки в официалния дерматологичен сайт клуб дермапро – поставящи потребителите на тези услуги в положение на неграмотни и неинформирани – къде и кой инжектира, реже и лекува!
Визитки на участниците в пресконференцията за контакт при желание за повече информация относно проблематиката:
1.Даниела Спасова – Председател на Национално сдружение на козметиците „Здраве и красота” козметик и Собственик на салон за красота и здраве „Дивна медик” в София, управител на Център за професионално обучение към Сдружението и лицензиран европейски преподавател по козметика - beauty@dir.bg ; divnamedik@dir.bg, www.zdraveikrasota.com, GSM: 089 99 66 744 ; 089 67 68 200
2.Цветелина Маймарова – Ръководител на секция Козметика към Комисия по образованието в АМСПИКЗ, козметик и собственик на козметично студио „ЛИНА” в София, управител на „Лидера Груп” - info@lideratrading.net, GSM 0888/951858
3.Владислав Иванов – управител на МАТИС БЪЛГАРИЯ ООД – ексклузивен вносител и официален представител за България на ACTIVE OPTICAL SYSTEMS – Израел - matis@trading.bg, GSM 0894/363099
4.Ирена Иванова – управител на фирма S Line - s_line.ltd@abv.bg, GSM 0887/095990
5.Николай Димитров – собственик на таласо-козметичен център „Beauty Academy”, управител на фирма „ДИНАМИКА 2000” и Център за професионално обучение “Динамика - 2000” - office@dinamika2000.com, GSM 0888/322262
Източник: Милена Атанасова |
|