Съобщения до медиите. Безплатно в PRESS.dir.bg!

7 май 2013 г., София – Сивата икономика в България се очаква да достигне 12,9 млн. евро през 2013 г. или 31,2% от прогнозния БВП на страната, сочат данните от доклад на Visa Европа. Проучването „Сивата икономика в Европа 2013 – електронните плащания като средство за справяне със сивата икономика”, изготвен от проф. Фридрих Шнайдер от Факултета по икономика на Johannes Kepler University, Линц, Австрия и международната консултантска компания A. T. Kearney, показва, че това е най-големият дял на сива икономика сред всички 31 европейски държави, включени в проучването . Сивата икономика в Европа е на обща стойност 2,1 трлн. евро, което се равнява на 18,5% от БВП на континента. Според изследването сивият сектор намалява за десета поредна година. Основните причини за съществуването на скрита икономика са недекларираните плащания в брой за работни заплати и непълната отчетност на приходи от страна на бизнеса.

В сравнение с предишния доклад по темата, представен от Visa Европа през 2011 г., нивата на сива икономика в България намаляват от отчетените тогава 33% от БВП на страната. През 2011 г. сенчестият сектор в Европа се равнява на 19,5% от икономиката на континента. Подобно на 2011 г. през 2013 г. сивата икономика в Швейцария, Австрия, Холандия и Великобритания е в диапазона 8-10% от БВП и достига до и над 30% от БВП в България, Хърватия, Литва и Естония. Браншовете, които в най-голяма степен допринасят за високите нива на сенчестия сектор, са строителство, търговия, производство, туризъм и транспорт.

„Във времена на криза, нарастваща безработица, ниски доходи и несигурност за бъдещето все повече хора са склонни да не декларират извършваните от тях дейносити. До преди 2009 г. борбата със сивата икономика постигаше добри резултати в цяла Европа. Днес постиженията варират според това дали се намираме в Западна, Южна или Източна Европа. Някои характеристики на сенчестия сектор обаче са общи за всички – скритата икономика, тясно свързана с парите в брой, се задвижва от недекларирания труд и непълната отчетност”, коментира Стив Пери, търговски директор на Visa Европа.

Недекларираният труд е в основата на 2/3 от сивата икономика в Европа. Останалата 1/3 е резултат от непълната отчетност от страна на бизнеса. Според доклада прилагането на конкретни мерки за справяне с двете проблемни сфери ще доведе до положителна промяна. На първо място сред възможните действия е популяризирането на електронните плащания. Проучването сочи, че ако електронните разплащания се увеличават със средно 10% в продължение на 5 последователни години, сивата икономика може да спадне с до 5%. Фокусиране върху секторите, които в най-голяма степен не отчитат приходите си от продажби (напр. таксиметрови услуги, ресторанти, барове, автосервизи и др.), може да доведе до 1/10 спад на сенчестия сектор в Европа (над 200 млрд. евро). Това ще бъде полза за всички неволни участници в сивата икономика, които не печелят от занижената отчетност на търговците.

Проучването подчертава ясната взаимовръзка между размера на сивата икономика и популярността на електронните плащания. В страни, където електронните плащания са широко използвани (напр. Великобритания), размерът на сивата икономика е значително по-малък, отколкото в държави като България, където електронните плащания не са така разпространени. Във Великобритания, където сивата икономика се равнява на около 10% от БВП, 1 на всеки 3 паунда се харчи с карта Visa спрямо 1 от всеки 33 лв. в България.

Пример за ефективността на електронните плащания за справяне с неотчетените приходи от продажби е връзката между броя на пазаруващите онлайн и размера на сивата икономика. По данни на Евростат едва 9% от българите са пазарували онлайн през 2012 г. спрямо 73% от жителите на Великобритания. Като се фокусира върху търговията на дребно, докладът на Visa Европа показва, че електронните плащания при онлайн пазаруването водят до прозрачност, ограничават неотчитането на приходи от продажби и противодействат на сивата икономика.

Проучаването препоръчва европейските правителства, банките и системите за разплащания да положат целенасочени усилия*, за да насърчат гражданите си да бъдат по-активни в стъпките си срещу сенчестия сектор. Сред предлаганите мерки е популяризиране на електронното правителство, най-вече възможността за заплащане на различни публични услуги онлайн. С това докладът показва на правителствата как да реализират потенциала на електронните плащания и да противодействат на сивата икономика.

„Икономическата криза принуди европейските правителства да вземат мерки срещу сивата икономика. Съществува обща позиция и съгласие, че парите в обращение са гориво за сенчестия сектор. През следващите години очакваме все по-голям брой инициативи, чиято цел е да насърчат използването на електронни плащания като средство за справяне със сивата икономика”, допълни Стив Пери.
„Сивата икономика в Европа 2013 – електронните плащания като средство за справяне със сивата икономика” е последният от серия доклади, чиито предходни издания датират от 2008 г., 2010 г. и 2011 г.

Пълният текст на проучването е достъпен на адрес: www.visaeurope.com/en/about_us/industry_insights.aspx

* Примери за целенасочени усилия от страна на правителства, банки и системи за разплащания:
• През последните години Румъния въвежда национална система за POS и онлайн плащане на данъци с банкови карти, което увеличава плащанията на данъци с карта с 34% на годишна база през 2012 г.
• През 2010 г. Полша създава специален фонд, чиято цел е да разшири мрежата от POS устройства на територията на страната. Това води до инсталиране на 120 000 нови POS терминала в рамките на 2 години и половина, като 75% от тях се намират в обекти от рискови за сивата иконимика сектори.
• През 2011 г. Ирландия развива и прилага стратегия за финансово включване, с която да насърчи масовото използване на основни банкови продукти като разплащателна сметка и банкова карта.
• През 2011 г. Италия въвежда задължителни електронни плащания при суми над 1 000 евро. (Сходна мярка е въведена и в Испания (2 500 евро), Гърция (1 500 евро) и други европейски страни.) В Италия се прилагат и данъчни стимули за POS плащания в комбинация със заплаха за затваряне на всички търговски обекти, които не издадат касов бон 3 пъти в рамките на период от 5 години. Проучванията показват, че в резултат на мярката са събрани допълнителни данъци в размер на 9.1 млрд. евро.
• През 2012 г. Португалия въвежда задължително отчитане от страна на банките на всички POS трансакции в търговски обекти пред данъчните служби.
За Visa Европа

Visa Европа е компания за технологични разплащания, собственост и функционираща чрез своите банки-членове и други доставчици на услуги за разплащания от 36 държави в цяла Европа.

Visa Европа използва последните иновативти технологии, за да създаде услуги и инфраструктура, които да позволяват на милиони европейски потребители, бизнес организации и правителства да осъществяват електронни разплащания. Visa Европа не е компания за кредитни карти, близо 80% от разплащанията в мрежата й се осъществяват с дебитни карти. Нейните членове са отговорни за издаването на картите, привличането на нови търговци и определянето на таксите, които ползвателите на услугите заплащат.

Visa Европа следва бизнес модел на големи обеми и ниски разходи. Основната й цел е да обслужва своите членове. Реализираният финансов излишък се реинвестира в дейността на компанията и се използва за натрупване на капиталови резерви. През последните шест години Visa Европа е вложила над един милиард евро в нови технологии и инфраструктура.

От 2004 г. Visa Европа е независима от Visa Inc. базирана във Великобритания, като притежава изключителен, неотменим и постоянен лиценз за Европа. Двете компании работят в партньорство, за да гарантират глобалните разплащания с карти Visa. Като силно ангажирана европейска платежна система Visa Европа е в състояние да отговаря бързо на специфичните пазарни нужди на европейските банки и техните клиенти - картодържатели и търговци на дребно. Тя работи за осъществяване целта на Европейската комисия да създаде истински вътрешен пазар за плащания.

Източник: www.visabg.com