|
Плазма и нанотехнологии разширяват възможностите за почистване и реставрация на културни ценности
Изследователи разработват плазмена горелка - алтернативен метод за почистване и консервация на културно-исторически паметници. В сравнение с традиционните начини за почистване, плазмената горелка нарушава минимално повърхността. В ход е и работата по специално самодиагностиращо се и защитно покритие.
Плазмената горелка е един от продуктите по проекта PANNA (“Плазма и нанотехнологии за нова „нежна“ реставрация”), по който работят инженери, изследователи и реставратори от четири европейски страни (Белгия, България, Германия и Италия). Български специалисти от „Център за реставрация на художествени ценности” (ЦРХЦ) тестват изобретението при реставрирането на различни културни обекти.
ЦРХЦ е едно от малките и средни предприятия в България, получили общо 146 гранта европейско финансиране по Програма Научни изследвания и иновации. От 2007 г. досега общите инвестиции на ЕС в МСП в България са повече от 27 млн. евро.
Как работи плазмената технология
Плазмата е йонизиран газ, богат на електрически заредени частици, който намира приложение в третирането на повърхности като почистване, байцване и активиране. Почистването с плазма се осъществява чрез окисление или редукция и е добра алтернатива на абразивните и химически методи, които крият риск от допълнително увреждане на повърхностите. Традиционните методи за отстраняване на сажди например (вода, детергенти, разтворители и други) винаги носят риск от допълнително разрушаване, докато при почистване с плазма саждите върху живописта се трансформират във въглероден диоксид и водни пари.
Г-жа Веска Каменова, управител на ЦРХЦ каза: „Новият метод обещава много, защото значително намалява риска при почистване на силно деструктирала живопис за разлика от съществуващите методи”.
В рамките на проекта беше направено експериментално почистване в Двореца на Доджите във Венеция, който привлича с красотата и величествеността си стотици хиляди туристи всяка година. „Черната кора“ (калцирали наслоявания), която с времето се наслоява беше отстранена от отделни каменни фрагменти с помощта на плазмена горелка.
Подобни плазмени горелки вече се използват за почистване и активиране на различни повърхности в промишлеността. Те обаче не са подходящи при реставрация на паметници на културата поради нежеланите странични ефекти като отлагане на метални частици от електродите или нагряване на третираните повърхности.
Проектът PANNA в България
Българските реставратори от ЦРХЦ изпробваха плазмения метод за почистване на стенописи в три български храма: църквата „Св. Параскева” в Плевен, църквата „Св. Георги” в село Голямо Белово и храм-паметника „Св. Александър Невски” в София.
„Реставрацията е на първо място усилие да се съхрани оригинала. Резултатите от тестовете ясно показват, че плазменият метод не променя колорита, не нарушава повърхностния живописен слой, като в същото време почиства наслояванията от сажди и восъчни свещи много по-добре от традиционното механично почистване с гъба Akapad (гъба за сухо почистване използвана в реставрацията), каза Мира Христова, старши реставратор от екипа на проекта. „Работата в този международен консорциум ни дава възможност да повишим квалификацията си, да инвестираме в технологични експерименти и да бъдем конкурентноспособни не само в България, но и на други пазари.”
„Културно-историческите забележителности са ценен актив за европейските страни, носещ чрез туризма милиони евро приход всяка година”, каза Майкъл Дженингс, говорител на Европейската комисия по въпросите на науката, изследванията и иновациите. „Проектът е част от поредица инвестиции на ЕС в изследователски проекти, търсещи нови методи за съхранение на европейското културно наследство.”
Защитно покритие и невидим маркер
Изследователският екип разработва и иновативно защитно покритие за различни видове повърхности (камък, метал, стенописи), което е напълно отстранимо с плазма. Самодиагностиращите му свойства позволяват постоянното наблюдение на неговата функционалност и ефективност. Новото покритие е едновременно „хидрофобно” (водоустойчиво) и паропропускливо и позволява на повърхността да диша, за да се избегне по нататъшно увреждане. След тестване на покритието на лабораторни проби (мрамор, варовик, пясъчник, стенописи, сребро и мед), се предвиждат експерименти и оригинални образци.
Предстои разработването и на маркер, невидим за невъоръжено око, за каталогизиране и против фалшификация.
Какво следва?
Изпълнението по проекта е на междинен етап. Все още се провеждат тестове с прототипа. Новата плазмена горелка се изпробва върху три вида повърхности: върху сребро и бронз за отстраняване на окиси и сулфиди и върху варовик, пясъчник, и стенописи за отстраняване на замърсявания и остарели защитни покрития. Тестовете се провеждат както с лабораторни проби, така и с реални обекти.
„Бихме насърчили всички МСП в България, които имат интерес, да участват в развойни и изследователски проекти с инвестиции от ЕС, защото това е сигурен начин да повишат нивото на подготовката си”, заяви г-жа Каменова. “Очаквайте още любопитни новини за иновативните защитни покрития, които ще се тестват в България през 2014 г.”, допълни
г-жа Каменова.
Изследователите се надяват плазмената горелка да бъде пусната на пазара веднага след приключването на проекта през октомври 2014 г.
Европейски инвестиции в МСП за научни изследвания и иновации
Европейската комисия е отделила 15% от бюджета настоящата рамкова програма на ЕС за международни проекти подкрепящи малкият и среден бизнес в Европа. По последни данни, през октомври тази година този дял е достигнал 17.5%, а по страни процентът варира от 11% във Финландия до 29% в Унгария и Словакия. За България делът е 27.52%. До края на 2013 г. повече от 15 000 МСП в рамките на целия Европейски съюз ще са получили финансова подкрепа на обща стойност от 5 милиарда евро.
В програма на ЕС за научни изследвания Хоризонт 2020, която ще стартира януари 2014 г., повече от 20% от наличните бюджетни средства за изследвания на социални предизвикателства и водещи технологии ще бъдат на разположение за малки фирми. Това означава субсидии от близо 9 милиарда евро за следващите седем години за МСП в Европа. 3 милиарда от тях ще бъдат осигурени чрез специален „инструмент за МСП” за финансиране на предпроектни проучвания и демонстрационни проекти, с цел да се ускори процесът на реализация на идеите в пазарни продукти. Част от бюджета за научни изследвания на ЕС ще бъде използван за гарантиране на заеми, които частни и публични кредитори ще предоставят на МСП.
Информация за най-новото в сферата на европейските научни изследвания и иновации, и за програмата Хоризонт 2020 ще намерите на:
http://www.facebook.com/innovation.union
http://twitter.com/innovationunion
http://ec.europa.eu/research/horizon2020/index_en.cfm?pg=press##
PANNA Консорциум
Консорциумът PANNA се координира от компанията Veneto Nanotech Scpa (Италия) и включва още осем партньори от четири европейски страни: изследователските центрове Institute of Inorganic and Surface Chemistry (Италия), Rathgen Research Laboratory (Германия) и Artesis Hogeschool Antwerpen (Белгия), двете технологични компании участващи в разработването и дизайна съответно на прототипа и защитните покрития Nadir Srl (Италия) и Chemstream Bvba (Белгия), и центровете за реставрация и консервация на културни ценности ЦРХЦ, Ботега Z OОД (България), и Lorenzon Costruzioni Srl (Италия).
За Контакти:info@prpoint.bg |
Съобщения до медиите. Безплатно в PRESS.dir.bg! 
