Съобщения до медиите. Безплатно в PRESS.dir.bg!

За къде са музеите на спортната слава без експонати като принадлежали на звездите футболни екипи? Фетишизирането на големите играчи понякога стига дотам, че публиката, обожествявайки ги, се опитва да се докопа до какъвто и да е техен предмет. Какво остава за техните футболни екипи? За тях повечето запалянковци биха дали мило и драго, и пари много биха платили. Често, когато звездите вече са окачили на пирона обувките си, в представата на привържениците им те остават млади и облечени в познатите футболни екипи. Вероятно повечето от нас помнят Стоичков с неговите футболни екипи – на “Барселона” и на националния отбор на България. Синьо-червените цветове на каталунците и бяло-зелено-червените цветове на нашите момчета. И с двата вида футболни екипи световната българска звезда вкарваше стотици голове за радост на почитателите на най-популярната игра. По подобен начин феновете на Марадона, на Пеле, на Зидан, на Меси, Кройф, Бекенбауер, Марио ван Бастен и десетки други си спомнят своите любимци в точно определено облекло. Другояче не искат и да си ги представят, защото в тази игра цветовете значат много, почти всичко – принадлежност и вярност към определен клуб, често гарнирани с непоносимост и непримиримост към другите. Червените не могат да си представят, че са сини техните футболни екипи, сините не биха понесли мисълта, че са червени.
Разбира се, освен емоции, употребата на футболни екипи е свързана и с чисто технически въпроси. Когато например се срещат помежду си два отбора със сини екипи, по принуда единият трябва да играе с резервния си екип, за да могат отборите да бъдат различавани както от самите играчи, така от съдиите и публиката. Понякога и употребата на резервния екип се оказва неприемлива, поне откакто съществува телевизията със своите специфични изисквания – на телевизионния екран понякога екипите се оказват със прекалено сходни параметри и това затруднява негово величество зрителя. Но както и да е, да приемем, че единият от сините тимове (обикновено гостуващият) облича жълти футболни екипи. Тогава идва ред на коментаторите. Ако отборът, която се е преоблякъл в жълто, е по-известен от двата, и то известен именно като “сините”, коментаторът се вижда в чудо как хем да ги нарича сините, хем да обяснява, че те играят с жълти фланелки, но са “сините”, а “сините” в случая не са “сините” и т. н.
Това са временни неудобства, които само амбицират отборите и привържениците още по-силно да бъдат верни на даден цвят, а чрез успехи на терена да налагат правото си на него. Защото да носиш лесно разпознаваеми от много хора футболни екипи вече е половин победа.

За Контакти:ТЕНЕВ СПОРТ

Източник: www.tenevsport.com