Висшият съдебен съвет организира кръгла маса за представяне на Сравнително изследване на опита и добрите практики в държави-членки на Съвета на Европа и на действащото законодателство в Република България в областта на електронното призоваване. Събитието се проведе на 23 и 24 февруари в рамките на Дейност 2 по Цел 1 на проект „Подкрепа за Висшия съдебен съвет, свързана с изграждането на капацитет и подобряване на ефективността на съдебната система“, финансиран от Норвежкия финансов механизъм.
- Сравнително изследване на опита и добрите практики в държави-членки на Съвета на Европа и на действащото законодателство в Република България в областта на електронното призоваване
Мартин Петков, ключов експерт по проекта, представи сравнително изследване на опита и добрите практики в държави-членки на Съвета на Европа и на действащото законодателство у нас в областта на електронното призоваване. Изследването обобщава информация за 14 европейски държави, които се намират на различен етап от внедряването на системата. В 100% от разгледаните случаи електронното призоваване се прилага в гражданския процес и почти навсякъде ограничено в наказателния процес. Не съществуват пречки за прилагането му в административния процес, какъвто е случаят в Литва, Словакия, Естония. „Потенциалните добри практики, които България би могла да следва, са в Италия и Словения, Португалия и Испания, Литва и Естония“, обобщи експертът.
- Предложения за законодателни промени в областта на електронното призоваване
Основен акцент по време на кръглата маса бяха предложенията за законодателни промени в процесуалните закони относно електронното призоваване. Те са разработени въз основа на анализ на действащото в момента законодателство. Законодателните промени ще прецизират нормативната уредба на системата за електронно призоваване и ще гарантират неговата ефикасност и ефективност.
Конкретни предложения на законодателни промени представи проф. Георги Димитров, експерт по проекта. Предложенията включват изменения и допълнения в разпоредби на Гражданския процесуален кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и Административнопроцесуалния кодекс. В тях са залегнали съществени принципи, като доброволност на електронното призоваване, технологична неутралност и удобство за гражданите.
Предложените промени бяха дискутирани от представители на съдебната, изпълнителната и законодателната власт и адвокатурата. На събитието участва и Явор Хайтов, заместник-председател на Народното събрание и член на Комисията по правни въпроси. Становище по темата изразиха и експерти от Съвета на Европа. Въз основа на споделените експертни мнения, промените ще бъдат финализирани в конкретно предложение за изменение и допълнение на ГПК, НПК и АПК.
# # #
За проекта:
Проект „Подкрепа за Висшия съдебен съвет, свързана с изграждането на капацитет и подобряване на ефективността на съдебната система“ се изпълнява от Висшия съдебен съвет по договор за безвъзмездна помощ № 93-00-41/20.02.2013 г. Проектът е с бюджет 785 000 € и се осъществява за период от 32 месеца.
Основни цели на проекта
- Цел 1: Ефективна система за електронно призоваване в съответствие с разпоредбите на Закона за електронното управление.
- Цел 2: Повишаване на капацитета на членовете на българската съдебна система във връзка със спазването и прилагането на разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека.
- Цел 3: Мрежа от съдии, специализирани в областта на човешките права.
- Цел 4: Механизъм за оценка на работната натовареност в съдебната система, както на индивидуално, така и на институционално ниво, с акцент върху разработени качествени показатели и критерии.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Норвежки финансов механизъм 2009-2014. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Висш съдебен съвет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Програмния оператор или на Донора.
Източник:
Комуникационна агенция PRoWay
|